djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
26.07.2016 г., 10:12 ч.

Ще е любов 

  Поезия
1270 4 24

В другия живот ще те намеря,

честна дума, казвам ти, ще те...

В този ти обичаш още нея,

аз отдавна с мъж съм и с дете.

 

Може би съдбата ще упрекнем.

Може би... но няма, няма как.

Ти ли просто късно ме намери,

аз ли не ти дадох рано знак..?

 

Търсят дом душите ни сиротни.

Някого, с когото да делят

радости, усмивки и тревоги,

смисъла, до който да заспят.

 

Срещнахме се, ала вече в края.

Късно е... Но в другия живот,

твоя ще съм само, зная, зная.

Мой ще бъдеш ти. Ще е любов.

 

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неслучайно виждаш името ми честичко и при теб. Еднакво светоусещане
    Благодаря и аз Мануела
  • Много, много, много харесах. Благодаря ти за прекрасната поезия. Достигаш до мен чрез нея. Поздрав!
  • Което не може в този, в следващия ще го наваксаме, само любов да е!! Поздрави, Усмивчо!!
  • Не толкова заради римата, по-скоро заради значението, но ти знаеш, Вальо
    Ради, Доче, askme, Кети, Стойна, Нони, Putin
    благодаря ви!
  • И аз обичам да римувам "любов" с "живот". Радвам се, че прочетох!
  • Ех, Джу! Все с това се успокояваме, със следващия живот...Но има и паралелни, сигурна съм! Много си ми сладка!
  • Да пием за прераждането! И за всяка
    нерепетирана възможност да сме други
    да спим и се събуждаме до подходящия
    без спомен за греховната си лудост...

    Изкефи ме, Джуджанке! Лека нощ!
  • Харесах.
  • Хубава, затрогваща творба!
  • Поздравление за интересната творба!
    Дано има друг живот!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Прекрасен стих!
  • То си е съвсем сериозно Рене, другото е... маскировка.
    Островче, още те има, още...
    Екатерина, разбрах те.
    Благодаря ви!
  • На сериозно го взех, така ме и докосна. Парещо си е, Джу!
  • ... неизневеряваща
    изневерница,

    или обратно,
    имам перка,
    но
    на дъното
    ме
    прати...
  • !
  • А аз се забавлявам, макар че... нали
    Благодаря, че ме надниквате М-че, Светла, извънрайско нещо, Ирен
    Опс... и Таня, че се вмъкна изневиделица
  • Чудесно!
  • Всякак те харесвам. Философства ми се по темата , ама няма.
  • Ами май не е като опровержение, а като продължение, като развитие. Като отговор на зададения в предното стихче въпрос . Аз поне по този начин го възприех. Ще ми се така да чувства и мисли и един друг човек .
    А коленопреклонно моля за извинение за абсурдното словосъчетание "злорадстваща радост" ! По-голяма глупост трудно може да измисли човек. Но се развълнувах от стиха...
  • То това малко като опровержение на предното ми стихче, че не е, но ще бъде някога... Иначе... в твоят шеговит тон, да грабваме викам по един сешоар и... газ към ваните, ние прецаканите
  • Май доста сме на тази вълна . И на мен ми подейства леко успокоително. Неприятно е да си призная, но съм изпълнен със злорадстваща радост, че не съм само аз прецаканият . Шегувам се, разбира се, въпреки че темата не е никак шеговита. Ама никак! Но пък определено нямаше да ме докосне така, ако самият стих не беше така стойностен. Благодаря и за двете неща: и за успокоението, и за задоволството от възприятието на текста!
  • На същата вълна съм, Жани...
    Стихчето ти ми подейства много добре...
  • Чувства се – то вече е любов! Поздрави, Жаненце!
Предложения
: ??:??