Роби (Роберт)
511 3523
28 авг. 2019 г., 08:23  

Със бяла завист във душата 

  Поэзия
342 3 7

Случайно срещнем ли се някой ден,

( да кажем  в парка на разходка),

то, моля те, не спирай ти при мен

и отмини с eстествена походка!...

 

Да,  на разсеяна  се престорù,

край теб когато  преминавам!...

Не спирай, моля те, ще ме боли!...

Поне това го заслужавам!...

 

Тъй неудобството ще си спестим,

от тази ненадейна среща...

Един към друг насреща ще вървим

и всеки ще си спомня  нещо!...

 

Палувахме във пролетния парк -

засмени и красиво-луди!...

Случайната ни среща в него пак,

днес болката ми  ще събуди...

 

Ще тичат други "луди" покрай нас,

смехът им ще ехти в гората...

Ще им завидим ние, грях не грях,

със бяла завист във душата!...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мариана!...
  • Благодаря, Георги!...
  • Ефирно и носталгично...
    Поздравявам те.
  • Благодаря за вниманието, приятели!...Успешен ден и вдъхновение ви желая!...
  • Ако можеше да говори този парк... а лудостта е същата, само малко уморено гледа. Поезия, която те кара да преживееш, да се натъжиш и да се усмихнеш едновременно.
  • Хареса ми.
  • "Един към друг насреща ще вървим
    и всеки ще си спомня нещо!..."
    Не е било напразно щом има какво да си спомнят... Много силен и истински стих, до болка познат и изживян... Поздрави от мен, приятелю!
Предложения
: ??:??