Със бяла завист във душата
Случайно срещнем ли се някой ден,
( да кажем в парка на разходка),
то, моля те, не спирай ти при мен
и отмини с eстествена походка!...
Да, на разсеяна се престорù,
край теб когато преминавам!...
Не спирай, моля те, ще ме боли!...
Поне това го заслужавам!...
Тъй неудобството ще си спестим,
от тази ненадейна среща...
Един към друг насреща ще вървим
и всеки ще си спомня нещо!...
Палувахме във пролетния парк -
засмени и красиво-луди!...
Случайната ни среща в него пак,
днес болката ми ще събуди...
Ще тичат други "луди" покрай нас,
смехът им ще ехти в гората...
Ще им завидим ние, грях не грях,
със бяла завист във душата!...
© Роберт All rights reserved.
