Със бяла завист във душата

Роби (Роберт)
511 3486

28 ago 2019, 8:23 2019-08-28T16:20:35+03:00

Poesía

403 3 7

Случайно срещнем ли се някой ден,

( да кажем в парка на разходка),

то, моля те, не спирай ти при мен

и отмини с eстествена походка!...

Да, на разсеяна се престорù,

край теб когато преминавам!...

Не спирай, моля те, ще ме боли!...

Поне това го заслужавам!...

Тъй неудобството ще си спестим,

от тази ненадейна среща...

Един към друг насреща ще вървим

и всеки ще си спомня нещо!...

Палувахме във пролетния парк -

засмени и красиво-луди!...

Случайната ни среща в него пак,

днес болката ми ще събуди...

Ще тичат други "луди" покрай нас,

смехът им ще ехти в гората...

Ще им завидим ние, грях не грях,

със бяла завист във душата!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Роби (Роберт)

2019-09-23T09:47:49+03:00

Благодаря, Мариана!...
Роби (Роберт)

2019-08-30T11:50:03+03:00

Благодаря, Георги!...
mislitel (Георги Каменов)

2019-08-29T15:51:17+03:00

Ефирно и носталгично...
Поздравявам те.
Роби (Роберт)

2019-08-29T07:07:41+03:00

Благодаря за вниманието, приятели!...Успешен ден и вдъхновение ви желая!...
ИнаКалина

2019-08-29T05:24:45+03:00

Ако можеше да говори този парк... а лудостта е същата, само малко уморено гледа. Поезия, която те кара да преживееш, да се натъжиш и да се усмихнеш едновременно.
генек (Георги Коновски)

2019-08-28T14:31:10+03:00

Хареса ми.
Веси_Еси (Еси)

2019-08-28T10:22:46+03:00

"Един към друг насреща ще вървим
и всеки ще си спомня нещо!..."
Не е било напразно щом има какво да си спомнят... Много силен и истински стих, до болка познат и изживян... Поздрави от мен, приятелю!