Ще имам своята пътечка!
Самотна съм, безсилна, объркана, несрета,
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно!
По навик там вървя, но чувствам се ненужна!
По старото шосе годините си губих,
по него и летях, и падах, и се влюбих...
Но тези светли чувства усещах ги преди.
Сега по навик просто напред със теб вървим.
Животът ми, обаче, единствен е за мен,
дано добия смелост и сила някой ден
встрани да се отбия от гладкия си път,
краката ми да свият, сами да повървят
по ново направление, макар и каменисто,
денят ми да започва на светло и на чисто!
Ще ми е трудно, зная, напред сама да крача,
но по-добре така, вместо сама да плача.
И може би все някой някога ще ме ценИ,
реших, че съм го имала - уви, не беше ти!
Пък ти... живей си сам и чувствай се добре,
за себе си достатъчен, с любимото дете.
Все още ще съм тук, защото се налага
да бъда засега. Но своя миг ще чакам.
Със теб сме още двама, а чувствам се сама.
Не е голяма драма, злина или беда.
Но правото за обич на никого не давам!
Не спирам да живея, щом дишам се надявам!
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно!
По навик там вървя, но чувствам се ненужна!
По старото шосе годините си губих,
по него и летях, и падах, и се влюбих...
Но тези светли чувства усещах ги преди.
Сега по навик просто напред със теб вървим.
Животът ми, обаче, единствен е за мен,
дано добия смелост и сила някой ден
встрани да се отбия от гладкия си път,
краката ми да свият, сами да повървят
по ново направление, макар и каменисто,
денят ми да започва на светло и на чисто!
Ще ми е трудно, зная, напред сама да крача,
но по-добре така, вместо сама да плача.
И може би все някой някога ще ме ценИ,
реших, че съм го имала - уви, не беше ти!
Пък ти... живей си сам и чувствай се добре,
за себе си достатъчен, с любимото дете.
Все още ще съм тук, защото се налага
да бъда засега. Но своя миг ще чакам.
Със теб сме още двама, а чувствам се сама.
Не е голяма драма, злина или беда.
Но правото за обич на никого не давам!
Не спирам да живея, щом дишам се надявам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
