Ще те заключа в глътката вино.
Ти ли сложи в него черен пипер?
Пáри в гърдите жар и е горчиво.
Изчезва ли от огън тежък хабер?
Тежи на сърцето, сякаш прокоба,
невярна кама на две го разсича,
пушек химерен излиза от гроба,
винени капки по устните тичат.
Мътен е погледа, но ти си в него,
легнал на хълбок галиш косите и.
Топи се от лъжите, в очите те гледа.
С целувки подклаждаш мечтите и.
Остани си при нея! А аз ще пия
от виното – черната ти изневяра.
Димът от цигара снагата си вие.
В него ще изчезнеш – винена пара.
16 01 2016
© Надежда Борисова Все права защищены