7 нояб. 2007 г., 00:48

Ще легна чиста в таз земя...

1K 0 20

Боговерна,

спокойна,

през живота вървях.

Вие бясно препускахте  

забили нокти  във цели,

неосъзнати губещи,

трупахте грях подир грях.

...

Защо ли сте още зад мене ?!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това съм го пропуснала
    Аплодисменти, Мари, много близка те чувствам!
  • Прекрасно, по много свойски начин представяш истини, актуални за всеки човек, който се чувства поне мъничко по-различен от останалите. Поне това е моето скромно мнение!
  • Много хубаво си го казала, наистина! Браво!
  • прекрасно изреченопоздрав
  • Чудесно казано, Емералд!Грехът е човешка черта, но стремежът да го осъзнаваме и преодоляваме,това ни прави истински хора!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...