7.11.2007 г., 0:48

Ще легна чиста в таз земя...

1K 0 20

Боговерна,

спокойна,

през живота вървях.

Вие бясно препускахте  

забили нокти  във цели,

неосъзнати губещи,

трупахте грях подир грях.

...

Защо ли сте още зад мене ?!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това съм го пропуснала
    Аплодисменти, Мари, много близка те чувствам!
  • Прекрасно, по много свойски начин представяш истини, актуални за всеки човек, който се чувства поне мъничко по-различен от останалите. Поне това е моето скромно мнение!
  • Много хубаво си го казала, наистина! Браво!
  • прекрасно изреченопоздрав
  • Чудесно казано, Емералд!Грехът е човешка черта, но стремежът да го осъзнаваме и преодоляваме,това ни прави истински хора!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...