Ще ме милват ръце на Жена...
Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд!
Любовта си аз няма да скрия.
Нахранете си вълчия глад!
(Само болните кучета вият.)
Не скимтете от жажда за чуждо!
Щом от мъртвите сам се завърнах,
значи някому бил съм тъй нужен,
толкоз счупен да ме прегърне...
Не ламтете за моята радост!
Аз изстрадах я со̀лно с очите.
И си носих кръста до кладата,
мъченик, да ме видят злините...
Не посягайте ребром с ръце!
Не грабете от моето "нямане!"
С обич имам пълно сърце
и душа на любов тъй, отдадена...
Оставете го мойто богатство!
То побира цял един свят!
Аз горя, и когато угасна,
ще ме милват ръце на Жена...
Да Ви кажа, честно на всички -
Намерете се в мрака - с надежда!
Светят тези, които обичат!
Без любов никой сляп не проглежда!..
Стихопат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
