9 окт. 2006 г., 12:00

Ще ме намериш

861 0 4

Ще видиш лика ми прозрачен

сред мътно-сиви води

и нечула обидните думи

аз пак ще те търся. Прости!

 

Ще познаеш гласа ми безвучен

в душата на вятъра пак

и безмълвен, чужд и суетен

ще се изгуби той в сивия мрак.

 

Ще бъда аз в слънцето горе

изтляла в светло-сини зари,

ще преглътна аз буйния пламък,

който сърцето мое руши.

 

Ще ме намериш сред ведра пустиня,

а удавник ще бъде твойда душа,

за милост ще моли ранена –

душа на удавник в пръстта.                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...