9 oct 2006, 12:00

Ще ме намериш

  Poesía
866 0 4

Ще видиш лика ми прозрачен

сред мътно-сиви води

и нечула обидните думи

аз пак ще те търся. Прости!

 

Ще познаеш гласа ми безвучен

в душата на вятъра пак

и безмълвен, чужд и суетен

ще се изгуби той в сивия мрак.

 

Ще бъда аз в слънцето горе

изтляла в светло-сини зари,

ще преглътна аз буйния пламък,

който сърцето мое руши.

 

Ще ме намериш сред ведра пустиня,

а удавник ще бъде твойда душа,

за милост ще моли ранена –

душа на удавник в пръстта.                                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...