Свърши един ден, свърши една мечта

и се питам не беше ли в заблуда тя.

Затварям очите си, виждам сърцето си

как е в кръв обляно, безчувствено и егоистично.

Не иска за друг да бие 

и ми казва: "Нека да си останем само ние..."

Аз му отвръщам: "Слушай, сърце ти мое,

ще намерим нова приказка,

ще имаш мен във живота,

и ще намерим за нас човека.

Ще ми липсва това - да си говорим,

ще ми липсва това - да си мечтаем,

ще ми липсва това и да си мълчим,

до безкрай звездите да броим!

Ти си злато, а аз - неговият стражар,

всяко едно малко късче ще пазя строго,

защото е част от теб, а то за мен е безценно...