25 июн. 2012 г., 13:10

Ще ми липсваш

910 0 0

Свърши един ден, свърши една мечта

и се питам не беше ли в заблуда тя.

Затварям очите си, виждам сърцето си

как е в кръв обляно, безчувствено и егоистично.

Не иска за друг да бие 

и ми казва: "Нека да си останем само ние..."

Аз му отвръщам: "Слушай, сърце ти мое,

ще намерим нова приказка,

ще имаш мен във живота,

и ще намерим за нас човека.

 

Ще ми липсва това - да си говорим,

ще ми липсва това - да си мечтаем,

ще ми липсва това и да си мълчим,

до безкрай звездите да броим!

 

Ти си злато, а аз - неговият стражар,

всяко едно малко късче ще пазя строго,

защото е част от теб, а то за мен е безценно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радо Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...