18 сент. 2008 г., 19:39

Ще ми мине

877 0 3
Обръщаш ми гръб. Не ми говориш.
Наистина ли всичко се изпари?
Дори не искаш с мен да спориш.
Не те интересува, че ме боли.

Отиде си. Дори не каза защо.
Просто студено ми го заяви.
Остави сърцето ми само.
Не искаш вече моите очи.

Знаеш ли, ще те преживея.
Ще се науча да живея и без теб.
Може да губя да не умея,
но мога да вървя напред.


20.10.2002г.
гр. Сопот     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....