18 сент. 2008 г., 19:39

Ще ми мине

879 0 3
Обръщаш ми гръб. Не ми говориш.
Наистина ли всичко се изпари?
Дори не искаш с мен да спориш.
Не те интересува, че ме боли.

Отиде си. Дори не каза защо.
Просто студено ми го заяви.
Остави сърцето ми само.
Не искаш вече моите очи.

Знаеш ли, ще те преживея.
Ще се науча да живея и без теб.
Може да губя да не умея,
но мога да вървя напред.


20.10.2002г.
гр. Сопот     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...