18.09.2008 г., 19:39

Ще ми мине

871 0 3
Обръщаш ми гръб. Не ми говориш.
Наистина ли всичко се изпари?
Дори не искаш с мен да спориш.
Не те интересува, че ме боли.

Отиде си. Дори не каза защо.
Просто студено ми го заяви.
Остави сърцето ми само.
Не искаш вече моите очи.

Знаеш ли, ще те преживея.
Ще се науча да живея и без теб.
Може да губя да не умея,
но мога да вървя напред.


20.10.2002г.
гр. Сопот     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...