Ще можеш ли сега да ми простиш
Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир,
а без любов изстиваме и гаснем,
лишени от душевния си мир,
загубили чупливото си щастие!
Ще можеш ли сега да ми простиш?!
На щастието лъскавата маска
е вече непотребен, вехт фетиш...
Жадувам само топлата ти ласка!
Защото още вярвам в любовта!
А вместо нея срещнах гордостта ти
в една тъй непонятна самота,
лишила ме от твоите обятия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
