mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
Mar 16, 2013, 6:47 PM

Ще можеш ли сега да ми простиш

  Poetry » Love
947 0 9

Животът ми ще свърши някой ден –

в единствен миг оттук ще си отида.

Светът ще се усмихва и след мен

и пак звезди с любов ще му намигат!

 

Прашинки сме сред вечния всемир,

а без любов изстиваме и гаснем,

лишени от душевния си мир,

загубили чупливото си щастие!

 

Ще можеш ли сега да ми простиш?!

На щастието лъскавата маска

е вече непотребен, вехт фетиш...

Жадувам само топлата ти ласка!

 

Защото още вярвам в любовта!

А вместо нея срещнах гордостта ти

в една тъй непонятна самота,

лишила ме от твоите обятия! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0