Mar 16, 2013, 6:47 PM

Ще можеш ли сега да ми простиш 

  Poetry » Love
830 0 9

Животът ми ще свърши някой ден –

в единствен миг оттук ще си отида.

Светът ще се усмихва и след мен

и пак звезди с любов ще му намигат!

 

Прашинки сме сред вечния всемир,

а без любов изстиваме и гаснем,

лишени от душевния си мир,

загубили чупливото си щастие!

 

Ще можеш ли сега да ми простиш?!

На щастието лъскавата маска

е вече непотребен, вехт фетиш...

Жадувам само топлата ти ласка!

 

Защото още вярвам в любовта!

А вместо нея срещнах гордостта ти

в една тъй непонятна самота,

лишила ме от твоите обятия! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??