mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
16 mar 2013, 18:47

Ще можеш ли сега да ми простиш

955 0 9

Животът ми ще свърши някой ден –

в единствен миг оттук ще си отида.

Светът ще се усмихва и след мен

и пак звезди с любов ще му намигат!

 

Прашинки сме сред вечния всемир,

а без любов изстиваме и гаснем,

лишени от душевния си мир,

загубили чупливото си щастие!

 

Ще можеш ли сега да ми простиш?!

На щастието лъскавата маска

е вече непотребен, вехт фетиш...

Жадувам само топлата ти ласка!

 

Защото още вярвам в любовта!

А вместо нея срещнах гордостта ти

в една тъй непонятна самота,

лишила ме от твоите обятия! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0