Ще мълча!
И така – докато онемея.
Или пък се изгубя съвсем.
Себе си ще убия, уви, не и Нея -
тази другата, дето е в мен.
Ще мълча!
И когато крещи ми се силно
аз ще бъда удавника, дето
ще се хваща за листа и с черно мастило
се подписва между редовете.
Ще мълча!
Боже, има ли някой представа
как тежат премълчаните думи?
В гърлото и в сърцето, когато засядат,
сякаш там се забиват куршуми...
Но мълча...
Трупам думите ден подир ден...
И на Господ за прошка се моля.
По-добре е така - да боли само мен!
Няма никога да проговоря!
Павлина Соколова
'2012 г.
© Павлина Соколова Все права защищены