31.10.2014 г., 11:45

Ще мълча

828 0 0


Ще мълча!
И така – докато онемея.
Или пък се изгубя съвсем.
Себе си ще убия, уви, не и Нея -
тази другата, дето е в мен.

Ще мълча!
И когато крещи ми се силно
аз ще бъда удавника, дето
ще се хваща за листа и с черно мастило
се подписва между редовете.

Ще мълча!
Боже, има ли някой представа
как тежат премълчаните думи?
В гърлото и в сърцето, когато засядат,
сякаш там се забиват куршуми...

Но мълча...
Трупам думите ден подир ден...
И на Господ за прошка се моля.
По-добре е така - да боли само мен!
Няма никога да проговоря!

 

 

 

Павлина Соколова

'2012 г. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...