30 июл. 2011 г., 18:25

Ще остана ли чисто духовна?

838 0 14

Отворих очи и вдишах

сутрешния полъх на зората,

в песента на живота се вслушах

и в съня си оставих тъгата.

Усмивка от ангел получих

и нежна целувка за дар,

в тъмната врата заключих

господаря на нощния кошмар.

Нося в кръвта си зло и добро,

балансирам с везната на живота,

вълк съм виещ, когато Луната е сребро,

лъч от Слънце ще съм във слепотата.

Ще надвия ли страховете си греховни?

Ще свърши ли битката съдбовна?

Ще променя ли правилата си основни?

Ще остана ли чисто духовна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Все въпроси, на които с времето сама ще намериш отговора им!
  • От теб зависи!
  • За малко да пропусна това вдъхновение!Ще успееш, защото имаш светла душа!Поздрав,Елена!
  • Стихотворението е силно като идея. Носи универсални моменти - зората, тъмнина, врата, целувка и пр. Поне аз намирам известна чистота. За ритмика не съм много вещ, а и хората са го рекнали преди мен. Поздрав и пиши!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....