Jul 30, 2011, 6:25 PM

Ще остана ли чисто духовна?

  Poetry » Other
839 0 14

Отворих очи и вдишах

сутрешния полъх на зората,

в песента на живота се вслушах

и в съня си оставих тъгата.

Усмивка от ангел получих

и нежна целувка за дар,

в тъмната врата заключих

господаря на нощния кошмар.

Нося в кръвта си зло и добро,

балансирам с везната на живота,

вълк съм виещ, когато Луната е сребро,

лъч от Слънце ще съм във слепотата.

Ще надвия ли страховете си греховни?

Ще свърши ли битката съдбовна?

Ще променя ли правилата си основни?

Ще остана ли чисто духовна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Все въпроси, на които с времето сама ще намериш отговора им!
  • От теб зависи!
  • За малко да пропусна това вдъхновение!Ще успееш, защото имаш светла душа!Поздрав,Елена!
  • Стихотворението е силно като идея. Носи универсални моменти - зората, тъмнина, врата, целувка и пр. Поне аз намирам известна чистота. За ритмика не съм много вещ, а и хората са го рекнали преди мен. Поздрав и пиши!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...