12 июн. 2011 г., 20:19

Ще плачеш ли за мен?

941 0 2

Когато един ден

сърцето ми спре да тупти -

ще си спомниш ли за мен

и нашата любов преди.

 

Ще се молиш ли да отворя очи -

пак да ме погледнеш и да потънеш в тях.

Ще погалиш ли за последно моите коси,

ще поискаш ли да чуеш моя смях?

 

Ще сложиш ли ръка

върху ледените ми ръце?

Но няма да усетя твоята топлина,

дори да целунеш моето лице.

 

Ще искаш ли да ме последваш

в Ада или Рая?

И вечно да ме следваш

някъде там - в безкрая...

 

Ще плачеш ли за мен,

както плаках аз в безсънните си нощи?

За любовта, за теб

и за това, че те исках още.

 

Когато дъхът ми спре,

душата ми ще търси покой.

А в разбитото ми сърце -

ще намериш името си, единствен мой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...