Ще плачеш ли за мен?
Когато един ден
сърцето ми спре да тупти -
ще си спомниш ли за мен
и нашата любов преди.
Ще се молиш ли да отворя очи -
пак да ме погледнеш и да потънеш в тях.
Ще погалиш ли за последно моите коси,
ще поискаш ли да чуеш моя смях?
Ще сложиш ли ръка
върху ледените ми ръце?
Но няма да усетя твоята топлина,
дори да целунеш моето лице.
Ще искаш ли да ме последваш
в Ада или Рая?
И вечно да ме следваш
някъде там - в безкрая...
Ще плачеш ли за мен,
както плаках аз в безсънните си нощи?
За любовта, за теб
и за това, че те исках още.
Когато дъхът ми спре,
душата ми ще търси покой.
А в разбитото ми сърце -
ще намериш името си, единствен мой.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
