10 февр. 2008 г., 12:10

Ще помня винаги...

1.8K 0 12
 

Ще помня винаги...

младата праскова в двора,

с пет малки слънца

между клоните

и старата круша зад къщата,

отрупана със свещи запалени;

и жълтите, разпукани пъпеши

в ръцете - корави и груби,

на дядо;

и очите му черни,

които се смеят с горещия поглед

на слънчогледите...

Ще помня винаги

и ще ме сгряват!

 

 

1989г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих аромата на пъпеши... и ме стопли слънчогледовия поглед на дядо ти...
    Прекрасен стих! Въздействаш по особен начин! Поздравления, Алекс!
  • Прекрасен стих ,прекрасен!!
  • Истинско и топло! Благодаря!!!
  • Много красиво!Хареса ми!Поздрав!
  • Когато човек помни корените си, всичко около него е истинско.Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...