10 февр. 2008 г., 12:10

Ще помня винаги...

1.8K 0 12
 

Ще помня винаги...

младата праскова в двора,

с пет малки слънца

между клоните

и старата круша зад къщата,

отрупана със свещи запалени;

и жълтите, разпукани пъпеши

в ръцете - корави и груби,

на дядо;

и очите му черни,

които се смеят с горещия поглед

на слънчогледите...

Ще помня винаги

и ще ме сгряват!

 

 

1989г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих аромата на пъпеши... и ме стопли слънчогледовия поглед на дядо ти...
    Прекрасен стих! Въздействаш по особен начин! Поздравления, Алекс!
  • Прекрасен стих ,прекрасен!!
  • Истинско и топло! Благодаря!!!
  • Много красиво!Хареса ми!Поздрав!
  • Когато човек помни корените си, всичко около него е истинско.Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...