Ще помня винаги...
младата праскова в двора,
с пет малки слънца
между клоните
и старата круша зад къщата,
отрупана със свещи запалени;
и жълтите, разпукани пъпеши
в ръцете - корави и груби,
на дядо;
и очите му черни,
които се смеят с горещия поглед
на слънчогледите...
Ще помня винаги
и ще ме сгряват!
1989г.
© Александра Сергеевна All rights reserved.
Прекрасен стих! Въздействаш по особен начин! Поздравления, Алекс!