Ти искаш да те забравя,
без болка да те оставя,
на миналото гръб да обърна,
в някоя друга да се превърна.
Опитвам всеки ден да
премахна теб от мен,
пробвах хиляди неща
себе си да отърва.
Нов човек до мен седи,
но аз мразя сините му очи,
прегръщам го и искам
вместо него, ти да бъдеш там.
Опитвам да те заменя
и сякаш вътрешно се инатя,
и против себе си вървя,
в кръг безкраен се въртя.
Но усещам, че пропадам
и живота си провалям,
всички сочат ми добрия път,
крещят ми, искат да ме спасят.
Как лошото в мен да преборя?!
Ти нямаш вина за това.
Знам, че трябва сама себе си
да разбера и живота аз да продължа.
© Мария Георгиева Все права защищены