4 июн. 2009 г., 12:29
Сън си, знам - сън с отворени очи,
от мен измислено слънце, без лъчи,
не, не ми обещавай небе и звезди,
зная, с пришити криле не се лети.
Но в съня си ще те пусна и тази нощ,
нека види луната колко си лош,
как пиеш ненаситно, алчно, диво
от отровата на тялото ми красиво.
После, без сърце, тихо си тръгни
и при нея, при другата се върни,
нека те има, няма да ми се свиди, не,
каква любов ще е, щом си без сърце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация