Сън си, знам - сън с отворени очи,
от мен измислено слънце, без лъчи,
не, не ми обещавай небе и звезди,
зная, с пришити криле не се лети.
Но в съня си ще те пусна и тази нощ,
нека види луната колко си лош,
как пиеш ненаситно, алчно, диво
от отровата на тялото ми красиво.
После, без сърце, тихо си тръгни
и при нея, при другата се върни,
нека те има, няма да ми се свиди, не,
каква любов ще е, щом си без сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up