Ще се събудя и няма да те има
Сън си, знам - сън с отворени очи,
от мен измислено слънце, без лъчи,
не, не ми обещавай небе и звезди,
зная, с пришити криле не се лети.
Но в съня си ще те пусна и тази нощ,
нека види луната колко си лош,
как пиеш ненаситно, алчно, диво
от отровата на тялото ми красиво.
После, без сърце, тихо си тръгни
и при нея, при другата се върни,
нека те има, няма да ми се свиди, не,
каква любов ще е, щом си без сърце.
Ще плаче над вас с катранени очи
облакът, дето от моите целувки се роди,
ти ще лъжеш, "обичам те" ще ù шептиш,
но само с моето "да" себе си ще тешиш.
И ще се връщаш в съня ми с първия влак,
от сладката отрова ще отпиваш пак и пак,
ще ме наричаш единствена, несравнима,
за теб ще бъда само аз желана любима.
Но ще ми омръзне да сънувам някой ден,
ще се събудя и ще видя, че "сън" си до мен,
да, някой ден ще хлопна след теб вратата,
и истински криле ще ми дари свободата...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
