Ще се заключа...
Ще се заключа в клетка сива,
като мъглите нежелана, тъжна.
Ще плачат струните, ще бъда жива,
но няма никога за теб да съм красива.
Загубваш ме във пепелта на дните.
На нощите в сълзите ще се раждам.
Ще бъда пак росата в утрините,
но няма никога за теб да трепкам.
Ще бъда тъжен залез в миговете,
когато ме потърсиш, за да светя.
Аз вечната любов ще свия във очите,
над недокоснатите цветове ще грея.
Не си ми нужен, аз не съм ти нужна.
Не пеят утрините с теб, а онемяват.
Пусни ме, нека си отида със светлината,
която в залезите се преражда,
за да засвети със Зорницата красива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Щастието е само един миг от вечноста наречена любов!
