Не се оплаквам – така съм родена,
сама да си плета капани,
и все от нещо, заслепена,
да се давам, преди да ме хванат.
Други виновни няма, освен мен.
Не че не се научих да пресмятам,
но погледа ми, някъде сломен,
не гледа. И все в чуждото се мятам.
И често сама си взимам свободата,
и слагам примки, които задушават,
И често вярвам, че този път, оттатък,
ще намеря, каквото не са ми давали.
Виновни други няма. Затова
сама света си пак ще преобърна,
като изгубя дъх из твойте синева.
И в себе си пак ще се завърна.
04.02.2017г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены