15 июн. 2020 г., 17:11  

Ще се завърна

728 5 9

Ще се завърна. Може да съм тиха

и може да е късно и проклето...

Домът ми, вика ме предсмъртно,

изхвърлил през балкона всички вещи.

Ще се завърна. Може да съм сляпа

и може да не знам къде съм всъщност.

Просторът вика ме и не за двама -

едничко е сърцето ми и глухо.

Защото не живях на чуждо място,

а само дишах, колкото да съмне.

Ще се завърна, толкова е тясно.

Недей ме спира, няма да залъжеш

душата ми, изтънчено грижлива,

когато иска само да я има...

Недей ме спира! Паднал си във яма,

а аз политам нова, непростима.

Ще се завърна, може да съм тъжна

и може да не пея като птица.

Не съм гнездо, не съм адрес объркан.

На стар чинàр съм здраво коренище.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Падам си по тръпчивата поезия. И по други си падам, но тази ми е слабост, определено. Поне така я определят вкусовите ми рецептори.
  • "Просторът вика ме и не за двама -
    едничко е сърцето ми и глухо.
    Защото не живях на чуждо място"...
    Хареса ми усещането за свобода с ясно съзнание. Хубава Поезия!
  • Чудесно е, с прекрасен финал!
  • Еха! Прелест е!
  • Мила Искра, бих искала да подчертая, че гласувам с „харесва ми”. Ако петата звездичка беше „много ми харесва”, щях нея да използвам в случая и не само. А пък нека има и шеста звездичка, която да кръстим „шедьовър” – така ще има още по-концентрирано внимание и действително признание към наградените с пълно шест

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...