Ще се завърна
Ще се завърна. Може да съм тиха
и може да е късно и проклето...
Домът ми, вика ме предсмъртно,
изхвърлил през балкона всички вещи.
Ще се завърна. Може да съм сляпа
и може да не знам къде съм всъщност.
Просторът вика ме и не за двама -
едничко е сърцето ми и глухо.
Защото не живях на чуждо място,
а само дишах, колкото да съмне.
Ще се завърна, толкова е тясно.
Недей ме спира, няма да залъжеш
душата ми, изтънчено грижлива,
когато иска само да я има...
Недей ме спира! Паднал си във яма,
а аз политам нова, непростима.
Ще се завърна, може да съм тъжна
и може да не пея като птица.
Не съм гнездо, не съм адрес объркан.
На стар чинàр съм здраво коренище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
