Ще се завърна
Ще се завърна. Може да съм тиха
и може да е късно и проклето...
Домът ми, вика ме предсмъртно,
изхвърлил през балкона всички вещи.
Ще се завърна. Може да съм сляпа
и може да не знам къде съм всъщност.
Просторът вика ме и не за двама -
едничко е сърцето ми и глухо.
Защото не живях на чуждо място,
а само дишах, колкото да съмне.
Ще се завърна, толкова е тясно.
Недей ме спира, няма да залъжеш
душата ми, изтънчено грижлива,
когато иска само да я има...
Недей ме спира! Паднал си във яма,
а аз политам нова, непростима.
Ще се завърна, може да съм тъжна
и може да не пея като птица.
Не съм гнездо, не съм адрес объркан.
На стар чинàр съм здраво коренище.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
