13 янв. 2010 г., 09:17

Ще си остана Дон Кихот

807 0 4

С глава стени троших

С мелници и великани аз се бих

И смятах се за Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

 

Яхнал смело Росинант

Се смятах за един гигант

А исках с мойта Дулсинея

Щастливо само да живея

 

Наивен честен  тих

Отрови колко ли изпих

Лутах се по пътища и друми

Търсейки добрите думи

 

Исках да живея честно

Знам че няма да е лесно

Ще си остана Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съвременния Дон Кихот трябва да се бори не с вятърни мелници,а направо с вятърни електоцентрали...
  • Трябва да има и Дон Кихотовци в тоя свят на изолираност и студенина! Бъди, пиши... намираш добрите и правилните думи!
  • Белаа аз съм само луд не съм пресметлив....ХА -ХА.......
  • И хубаво ще направиш, ако си останеш Дон Кихот...макар не всички да го разбират, светът има нужда от Донкихотовци. Бъди!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...