13.01.2010 г., 9:17

Ще си остана Дон Кихот

804 0 4

С глава стени троших

С мелници и великани аз се бих

И смятах се за Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

 

Яхнал смело Росинант

Се смятах за един гигант

А исках с мойта Дулсинея

Щастливо само да живея

 

Наивен честен  тих

Отрови колко ли изпих

Лутах се по пътища и друми

Търсейки добрите думи

 

Исках да живея честно

Знам че няма да е лесно

Ще си остана Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвременния Дон Кихот трябва да се бори не с вятърни мелници,а направо с вятърни електоцентрали...
  • Трябва да има и Дон Кихотовци в тоя свят на изолираност и студенина! Бъди, пиши... намираш добрите и правилните думи!
  • Белаа аз съм само луд не съм пресметлив....ХА -ХА.......
  • И хубаво ще направиш, ако си останеш Дон Кихот...макар не всички да го разбират, светът има нужда от Донкихотовци. Бъди!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....