longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
13 ene 2010, 9:17

Ще си остана Дон Кихот

  Poesía
813 0 4

С глава стени троших

С мелници и великани аз се бих

И смятах се за Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

 

Яхнал смело Росинант

Се смятах за един гигант

А исках с мойта Дулсинея

Щастливо само да живея

 

Наивен честен  тих

Отрови колко ли изпих

Лутах се по пътища и друми

Търсейки добрите думи

 

Исках да живея честно

Знам че няма да е лесно

Ще си остана Дон Кихот

В тоз объркан наш живот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vvvictor (Виктор Горов)
    vvvictor (Виктор Горов)
    Съвременния Дон Кихот трябва да се бори не с вятърни мелници,а направо с вятърни електоцентрали...
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    Трябва да има и Дон Кихотовци в тоя свят на изолираност и студенина! Бъди, пиши... намираш добрите и правилните думи!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Белаа аз съм само луд не съм пресметлив....ХА -ХА.......
  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    И хубаво ще направиш, ако си останеш Дон Кихот...макар не всички да го разбират, светът има нужда от Донкихотовци. Бъди!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0