С глава стени троших
С мелници и великани аз се бих
И смятах се за Дон Кихот
В тоз объркан наш живот
Яхнал смело Росинант
Се смятах за един гигант
А исках с мойта Дулсинея
Щастливо само да живея
Наивен честен тих
Отрови колко ли изпих
Лутах се по пътища и друми
Търсейки добрите думи
Исках да живея честно
Знам че няма да е лесно
Ще си остана Дон Кихот
В тоз объркан наш живот
© Любомир Деничин All rights reserved.
И хубаво ще направиш, ако си останеш Дон Кихот...макар не всички да го разбират, светът има нужда от Донкихотовци. Бъди!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
