Ще си простиш!
Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.
Столове стари,
и килим кафяво-зеленикав, захапал здраво пода.
От сенки гмеж,
привечер, влезнали при тебе от досада.
Ти седнал в центъра, протегнал се докрай напред,
намразваш ли там нещо или пък чакаш гости?
Ти нямаш думата, изопнал нерви, като конски сбруи,
май трабва в тоя миг да си простиш!
Покривка бяла,
снопове пространство във зелено,
свеж допир,
на живот - отвън е новото начало!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
