9.05.2009 г., 19:05 ч.

Ще си простиш! 

  Поезия » Философска
905 0 3

Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.

Столове стари,
и килим кафяво-зеленикав, захапал здраво пода.
От сенки гмеж,
привечер, влезнали при тебе от досада.

Ти седнал в центъра, протегнал се докрай напред,
намразваш ли там нещо или пък чакаш гости?
Ти нямаш думата, изопнал нерви, като конски сбруи,
май трабва в тоя миг да си простиш!


Покривка бяла,
снопове пространство във зелено,
свеж допир,
на живот - отвън е новото начало!

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??