Ще си спомниш ли?
Напразно във тълпата аз се взирам,
във всяка търся твоето лице -
и моля се да не съзирам,
как с някой се държите за ръце,
а ти го гледаш влюбено и мило,
тъй както мене гледаше преди,
сърцето ми от болка се е свило,
че друг ще гали твоите гърди,
че устните ти лудо ще целува,
а ти - размекната от страст,
едва ли даже ще си спомниш
как нежно те обичах аз!?
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены