„Ще сложа котката да плаче!” –
от детството си помня тоз рефрен –
сърцето те боли, обаче,
да не покажеш, че си наранен!
Кога в душата ми нагарча,
и тук – отляво - нещо ми тежи,
си спомням думите, макар че
далеч, далеч са детските ми дни...
Ех, болката за да надмогна,
да можех аз във тежък ден,
да сложа котката да ми помогне
и да поплаче вместо мен!...
Душевните ни тежки рани
в живота назначени са за нас.
Друг болката ни да прихване –
не може, никой няма тази власт!...
* /обл/ - „Да, бе, ще сложа зад вратата котката да плаче!”- Да покажеш, че не те боли, когато някой с думи или с дела се е опитал да те засегне.
© Роберт Все права защищены