13 июл. 2006 г., 11:05

Ще стана пак дълбока тишина

987 0 12
Не си отивай... Моля те! Не тръгвай
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.

Ще поболея вятъра от думи.
Луната, ще обсипя пак с молби.
Звездите, ще поискам да ми бъдат
за сетен път среднощните очи.

Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!
Ще стана пак дълбока тишина,
в която само ехото, ще чувам
на моята прокажена душа.

Но тръгнеш ли, не казвай нищо
и не бърши сълзата ми без жал,
че скъсаш ли последната ми струна...
Ще бъдеш ли в живота цял?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много , много е хубаво!

  • Но няма как! Поемам в зори
    с поглед, устремен отвъд-
    при теб е любовта ни, та дори
    и болка да кълни в твойта гръд!

    Ти носиш нашта ведрина,
    като сътворена обща цялост
    и там, в дълбоката й тишина
    ще устоиш на порива на вялост...

    Не ме задържай! Двамата не щем
    да бъдем в разделите омразни,
    но знаеш, че събитията съвсем
    обтягат нервите - това те дразни!

    И друг път в раздяла сме били-
    не го превръщай в драма:
    сърцето тъжно нека се смили,
    повтаряй, че си мойта дама!

    И нека да не търсим оправдание-
    ти знаеш, че дълбоко аз те любя.
    Поспри! Недей да будиш състрадание,
    защото шанса и за тебе ще загубя!?

    Ти знаеш, че вървят измени-
    парите са оназ безумна власт,
    но нашите позиции, споделени
    задават като ценност споделената ни страст.

    Тази ценност и за двама ни е вот
    и нека бурите свирепи да ечат-
    приели сме в нашия живот
    дълбокото единство за печат.

    Недей да правиш пак сравнение,
    което ти взривява спомена за грях,
    а с него идва притеснение,
    което ти отнема веселия смях.

    Любовната ни връзка - здрава,
    нали живота в тебе върна?
    Недей да мислиш за забрава-
    веднъж душата ти се преобърна!
  • Благодаря ви Руми и Силви!
    Поздрави и на вас!
  • Вълнуващ стих, Роси! Поздрав!
  • Прекрасно!Обичам стихове,които умеят да внушават нещо и да докосват сърцето.(6)

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...