Ще стана пак дълбока тишина
Не си отивай... Моля те! Не тръгвай
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.
Ще поболея вятъра от думи.
Луната, ще обсипя пак с молби.
Звездите, ще поискам да ми бъдат
за сетен път среднощните очи.
Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!
Ще стана пак дълбока тишина,
в която само ехото, ще чувам
на моята прокажена душа.
Но тръгнеш ли, не казвай нищо
и не бърши сълзата ми без жал,
че скъсаш ли последната ми струна...
Ще бъдеш ли в живота цял?
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.
Ще поболея вятъра от думи.
Луната, ще обсипя пак с молби.
Звездите, ще поискам да ми бъдат
за сетен път среднощните очи.
Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!
Ще стана пак дълбока тишина,
в която само ехото, ще чувам
на моята прокажена душа.
Но тръгнеш ли, не казвай нищо
и не бърши сълзата ми без жал,
че скъсаш ли последната ми струна...
Ще бъдеш ли в живота цял?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
