Jul 13, 2006, 11:05 AM

Ще стана пак дълбока тишина

  Poetry
988 0 12
Не си отивай... Моля те! Не тръгвай
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.

Ще поболея вятъра от думи.
Луната, ще обсипя пак с молби.
Звездите, ще поискам да ми бъдат
за сетен път среднощните очи.

Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!
Ще стана пак дълбока тишина,
в която само ехото, ще чувам
на моята прокажена душа.

Но тръгнеш ли, не казвай нищо
и не бърши сълзата ми без жал,
че скъсаш ли последната ми струна...
Ще бъдеш ли в живота цял?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много , много е хубаво!

  • Но няма как! Поемам в зори
    с поглед, устремен отвъд-
    при теб е любовта ни, та дори
    и болка да кълни в твойта гръд!

    Ти носиш нашта ведрина,
    като сътворена обща цялост
    и там, в дълбоката й тишина
    ще устоиш на порива на вялост...

    Не ме задържай! Двамата не щем
    да бъдем в разделите омразни,
    но знаеш, че събитията съвсем
    обтягат нервите - това те дразни!

    И друг път в раздяла сме били-
    не го превръщай в драма:
    сърцето тъжно нека се смили,
    повтаряй, че си мойта дама!

    И нека да не търсим оправдание-
    ти знаеш, че дълбоко аз те любя.
    Поспри! Недей да будиш състрадание,
    защото шанса и за тебе ще загубя!?

    Ти знаеш, че вървят измени-
    парите са оназ безумна власт,
    но нашите позиции, споделени
    задават като ценност споделената ни страст.

    Тази ценност и за двама ни е вот
    и нека бурите свирепи да ечат-
    приели сме в нашия живот
    дълбокото единство за печат.

    Недей да правиш пак сравнение,
    което ти взривява спомена за грях,
    а с него идва притеснение,
    което ти отнема веселия смях.

    Любовната ни връзка - здрава,
    нали живота в тебе върна?
    Недей да мислиш за забрава-
    веднъж душата ти се преобърна!
  • Благодаря ви Руми и Силви!
    Поздрави и на вас!
  • Вълнуващ стих, Роси! Поздрав!
  • Прекрасно!Обичам стихове,които умеят да внушават нещо и да докосват сърцето.(6)

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...