Ще стана сянка рижава, лисича
И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия,
неуязвимо е за злобен враг.
За обич съм разковниче, магия,
обикна ли те – слагам таен знак,
да знаят самодивите, сестрите
от пътя ти среднощен да странят
и само сова с поглед любопитен
да те проводи в тайния ми свят.
По кòзите пътеки потърси ме,
в поляните сред дъхави треви...
На всяко цвете шепна твойто име...
невидим враг след тебе ще върви.
Ще стана сянка рижава, лисича
и ще замитам нашите следи.
Когато самодива те обича,
Всемирът звездни пъзели реди...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Звездите слезли са в родните поля.
Мантия роса билките облича.
Слънцето подклажда жарава сега.
С китка здравец косата ще закича. ...
Комментарии
-
Благодаря, Стойчо!
-
Много е съществено, кой пази тила!
Защото коварни птици и чакали
дебнат от засада! И сънуват патила
за горски нимфи, които са заспали!😴
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
