Ще стана сянка рижава, лисича
И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия,
неуязвимо е за злобен враг.
За обич съм разковниче, магия,
обикна ли те – слагам таен знак,
да знаят самодивите, сестрите
от пътя ти среднощен да странят
и само сова с поглед любопитен
да те проводи в тайния ми свят.
По кòзите пътеки потърси ме,
в поляните сред дъхави треви...
На всяко цвете шепна твойто име...
невидим враг след тебе ще върви.
Ще стана сянка рижава, лисича
и ще замитам нашите следи.
Когато самодива те обича,
Всемирът звездни пъзели реди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
