Ще съжаляваш
заради моита забрава, на тези след мен
брутално ще отмъщаваш.
Но по пътя ти сам избра,
аз да съм далеч,
да бъда спомен,
но менят се човешките времена
и някой ден ти ще бъдеш спомен,
а аз твойта болезнена истина,
заради което ще съжаляваш.
Ще вървиш полу–човек,
полу-замиращ труп,
и ще се влачиш,
и ще крещиш,
ще пълниш очите си и прах,
за да пресушат сълзите ти,
но няма да имам милост за тях.
Ще пишеш името ми,
и ще целуваш остарели снимки,
ще си спомняш всяка моя сълза,
а аз ще те гледам с насмешка
и усмихната ще ти кажа:
”В живота често става така..”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
! супер е....