16 апр. 2006 г., 14:58

Ще съжаляваш

2.4K 0 3
Ще съжаляваш
заради моита забрава, на тези след мен
брутално ще отмъщаваш.
Но по пътя ти сам избра,
аз да съм далеч,
да бъда спомен,
но менят се човешките времена
и някой ден ти ще бъдеш спомен,
а аз твойта болезнена истина,
заради което ще съжаляваш.
Ще вървиш полу–човек,
полу-замиращ труп,
и ще се влачиш,
и ще крещиш,
ще пълниш очите си и прах,
за да пресушат сълзите ти,
но няма да имам милост за тях.
Ще пишеш името ми,
и ще целуваш остарели снимки,
ще си спомняш всяка моя сълза,
а аз ще те гледам с насмешка
и усмихната ще ти кажа:
”В живота често става така..”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така му се пада! супер е.... 6
  • Благодаря, Ви!!
    Геновева, това не е злоба, а любов стигнала до връхна точка, която търси други терени за изява, защото с добро понякога не става.....
  • !!! СТРАХОТНА СИ !!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...