divkozel (Красимир Йорданов) divkozel (Красимир Йорданов)
1 65
28 янв. 2009 г., 17:30

Ще те!

1.4K 0 12
О, да приседна ли под твоя ствол?!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти -
маслинено-зелени орехи!

Или пък да те възкача?
Сега
        или да чакам жътвата?
Такава сянка е убийствена -
за гърлото директно сграбчва.

Да взема да те отсека?
Да те довърша във жаравата,
и през комина да отлита
на части твоята душа?

Бездействието ме убива.
А всяко действие е грешка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0