Ще те!
О, да приседна ли под твоя ствол?!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти -
маслинено-зелени орехи!
Или пък да те възкача?
Сега
или да чакам жътвата?
Такава сянка е убийствена -
за гърлото директно сграбчва.
Да взема да те отсека?
Да те довърша във жаравата,
и през комина да отлита
на части твоята душа?
Бездействието ме убива.
А всяко действие е грешка!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти -
маслинено-зелени орехи!
Или пък да те възкача?
Сега
или да чакам жътвата?
Такава сянка е убийствена -
за гърлото директно сграбчва.
Да взема да те отсека?
Да те довърша във жаравата,
и през комина да отлита
на части твоята душа?
Бездействието ме убива.
А всяко действие е грешка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
