28.01.2009 г., 17:30

Ще те!

1.4K 0 12
О, да приседна ли под твоя ствол?!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти -
маслинено-зелени орехи!

Или пък да те възкача?
Сега
        или да чакам жътвата?
Такава сянка е убийствена -
за гърлото директно сграбчва.

Да взема да те отсека?
Да те довърша във жаравата,
и през комина да отлита
на части твоята душа?

Бездействието ме убива.
А всяко действие е грешка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...