28.01.2009 г., 17:30 ч.

Ще те! 

  Поезия
994 0 12
О, да приседна ли под твоя ствол?!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти -
маслинено-зелени орехи!

Или пък да те възкача?
Сега
        или да чакам жътвата?
Такава сянка е убийствена -
за гърлото директно сграбчва.

Да взема да те отсека?
Да те довърша във жаравата,
и през комина да отлита
на части твоята душа?

Бездействието ме убива.
А всяко действие е грешка!

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сечи смело!!
  • И просто чакаш...
    Все ще се случи нещо.
    Поздрави
  • ...Недей...
    А всяко бездействие си има противодействие
  • Чух те дори да го пееш.
    Поздрави, Красимир.
  • Хубаво е, Краси.
  • Ах, че обещаващо заглавие... Щях да ти кажа какво да направиш, ама с дърво не става... Търпение и любов, друже !
  • "Бездействието ме убива.
    А всяко действие е грешка!"и аз в момента мога да кажа същото за себе си... звучи уникално!!!
  • Дано всичко е само метафора.
    Не посягай на орех. Грехота.
    Ех, в поезията всичко може, който го може...
    Стихът е толкова хубав. Гали слуха.
    Обичам... да те чета.
    Заради финала- пиши.Ако не- попей.Ще помоля вятърът да стихне.
  • Боже, как ще гориш орех?! Това дърво не е за горене.
    А стихът и финалът са много добри!
    Поздрави!
  • Прекрасен стих!
  • Страхотно е.
  • само не пипай дървото!

    много харесах! че и повече от много!
Предложения
: ??:??